РБ "Пенчо Славейков" Варна

РБ "Пенчо Славейков" Варна

РБ "Пенчо Славейков" Варна
More ideas from РБ "Пенчо Славейков"
"Бюфет, морски бани и театър" са акцентите в строителството на общината. Грижата  е за  издигане  престижа на курорта. В същия брой  от 1928 г. се алармира и за възможно строителство на брега в близост до Морската градина..  "Нам не ни е известно мястото на постройката, но искаме да вярваме, че не ще бъде нито до, нито в, нито под морската градина...Брегът около Морската градина привлича със своята девственост."

"Бюфет, морски бани и театър" са акцентите в строителството на общината. Грижата е за издигане престижа на курорта. В същия брой от 1928 г. се алармира и за възможно строителство на брега в близост до Морската градина.. "Нам не ни е известно мястото на постройката, но искаме да вярваме, че не ще бъде нито до, нито в, нито под морската градина...Брегът около Морската градина привлича със своята девственост."

За бюфет в Морската градина в началото на ХХ век служи  пренесеният от Първото българско земледелческо-промишлено изложение павилион на Варненски окръг. На юнашкия банкет са членове и гости на гимнастическото дружество "Черноморски юнак". Спортното дружество е създадено на 28.X.1898 г., а през 1900 г.  Варна е домакин на Първия национален юнашки събор.

За бюфет в Морската градина в началото на ХХ век служи пренесеният от Първото българско земледелческо-промишлено изложение павилион на Варненски окръг. На юнашкия банкет са членове и гости на гимнастическото дружество "Черноморски юнак". Спортното дружество е създадено на 28.X.1898 г., а през 1900 г. Варна е домакин на Първия национален юнашки събор.

Много от празниците започват или завършват с шествие или концерт в градината. Поканата от 1939 г. е за патронния празник на Варненската девическа гимназия "Мария Луиза".

Много от празниците започват или завършват с шествие или концерт в градината. Поканата от 1939 г. е за патронния празник на Варненската девическа гимназия "Мария Луиза".

През 1939 г. по проект на главния архитект на града Георги Попов  е оформен и централният вход – колонада, какъвто го познаваме днес. Ръководител на изграждането му е арх. Хорозов.

The Entrance to the Sea Garden

Кметуването на Михаил Колони поставя началото  на изграждането на Варна като модерен европейски град и морски курорт. Преобразяването включва "оправени  и широки улици", "залесено черноморско крайбрежие" и приморски парк. Съпротивата  срещу  обширното  място за парка  Колони  посреща с думите: „ако не днес, то утре тая широка гледка ще бъде тясна за разходка на варненските граждани и вие ще си пробивате път с рамо за да се разхождате там”. За създаването му кани паркостроителя Антон Новак.

Кметуването на Михаил Колони поставя началото на изграждането на Варна като модерен европейски град и морски курорт. Преобразяването включва "оправени и широки улици", "залесено черноморско крайбрежие" и приморски парк. Съпротивата срещу обширното място за парка Колони посреща с думите: „ако не днес, то утре тая широка гледка ще бъде тясна за разходка на варненските граждани и вие ще си пробивате път с рамо за да се разхождате там”. За създаването му кани паркостроителя Антон Новак.

Антон Новак е създател на зелената архитектура на Варна. Наред с великолепието от растителни видове в Морската градина,  негово дело е и оформлението със зеленина на булевардите "Мария Луиза", "Съборни", "Владислав", Приморски", улиците "Братя Миладинови", "Македония" и др. Още с идването си през 1895 г. оформя Градската градина, а  през 1935 г.  - парковете към музея на Владислав Варненчик и Аспаруховия вал. От 2009 г. площадът пред Морската градина носи неговото име.

Антон Новак е създател на зелената архитектура на Варна. Наред с великолепието от растителни видове в Морската градина, негово дело е и оформлението със зеленина на булевардите "Мария Луиза", "Съборни", "Владислав", Приморски", улиците "Братя Миладинови", "Македония" и др. Още с идването си през 1895 г. оформя Градската градина, а през 1935 г. - парковете към музея на Владислав Варненчик и Аспаруховия вал. От 2009 г. площадът пред Морската градина носи неговото име.

Ясен и бряст са сред първите дървета в Морската градина,  пренесени от Камчийския Лонгоз. Тези красиви гиганти са запазени и сега в Морската градина. От Странджа е пренесен редкият вид джел, от Преславския балкан – конският кестен и дивият рожков. От горите край Аладжа манастир е дървесният вид копривка, а липите са от местността Джанавара. По-късно в плановете за озеленяване Антон Новак използва и дървесни видове от други части на страната – чинар, бор, ела, смърч и др.

Courtesy of the Varna Public Library. The Sea Garden Buffet.

"Бюфета при морската градина се отваря...Ще свири военната музика" -  гласи рекламата във вестник "Варненски отзив". През 1928 г. в местния печат се обръща специално внимание на скулптурната украса на новия бюфет в градината - дело на Кирил Шиваров: “две фигури в размер на два и половина метра големина. Едната ще представлява Нептун, бог на морето, а другата – Афродита – богиня на красотата, която според митологията се е родила от морска пяна.”

"Бюфета при морската градина се отваря...Ще свири военната музика" - гласи рекламата във вестник "Варненски отзив". През 1928 г. в местния печат се обръща специално внимание на скулптурната украса на новия бюфет в градината - дело на Кирил Шиваров: “две фигури в размер на два и половина метра големина. Едната ще представлява Нептун, бог на морето, а другата – Афродита – богиня на красотата, която според митологията се е родила от морска пяна.”

Църковно-музикалната дейност на Добри Христов започва още от ученическите му години, когато участва в хора на Варненската катедрала под диригентството на Стоян Бешков. След завръщането си от Прага самият той поема ръководството на катедралния хор и успява да осъществи идеята си от изцяло мъжки да го превърне в смесен. След преместването си в София, в периода 1920 - 1928 г. дирижира хора към храма "Свети Седмочисленици", а от 1935 г. поема и хора към храм-паметника "Свети Александър Невски".

Църковно-музикалната дейност на Добри Христов започва още от ученическите му години, когато участва в хора на Варненската катедрала под диригентството на Стоян Бешков. След завръщането си от Прага самият той поема ръководството на катедралния хор и успява да осъществи идеята си от изцяло мъжки да го превърне в смесен. След преместването си в София, в периода 1920 - 1928 г. дирижира хора към храма "Свети Седмочисленици", а от 1935 г. поема и хора към храм-паметника "Свети Александър Невски".

Творческият образ на Добри Христов няма да е пълен без хоровата песен. Между първите му произведения са китките “Лиляна мома хубава” (1897) и “Пусти моми жеравненки” (1898). Високо майсторство в разработката на хоровата песен композиторът бележи с „Кинисало моме”, „Вила се й гората”, „Ганината майка” и „Дафино вино”. Ръченицата „Мари моме църноока”, наред с известната картина на Мърквичка „Ръченица”, е един от най-ярките художествени паметници на този танц.

Творческият образ на Добри Христов няма да е пълен без хоровата песен. Между първите му произведения са китките “Лиляна мома хубава” (1897) и “Пусти моми жеравненки” (1898). Високо майсторство в разработката на хоровата песен композиторът бележи с „Кинисало моме”, „Вила се й гората”, „Ганината майка” и „Дафино вино”. Ръченицата „Мари моме църноока”, наред с известната картина на Мърквичка „Ръченица”, е един от най-ярките художествени паметници на този танц.

След завръщането си от Чехия през есента на 1903 г., Добри Христов отново застава начело на ръководството на дружество "Гусла". Дирижира смесения хор към него, както и хора към варненската катедрала "Свето Успение Богородично". Назначен е за преподавател по пеене във Варненската девическа гимназия, преподава в основаното през 1904 г. Държавно музикално училище. Първото му симфонично произведение е "Балканска сюита N1", написана през 1906 г. Същата година композира и увертюрата "Ивайло".

След завръщането си от Чехия през есента на 1903 г., Добри Христов отново застава начело на ръководството на дружество "Гусла". Дирижира смесения хор към него, както и хора към варненската катедрала "Свето Успение Богородично". Назначен е за преподавател по пеене във Варненската девическа гимназия, преподава в основаното през 1904 г. Държавно музикално училище. Първото му симфонично произведение е "Балканска сюита N1", написана през 1906 г. Същата година композира и увертюрата "Ивайло".

Добри Христов се счита за един от създателите на българската солова художествена песен. Неговите творби (песни, романси, обработки на народни песни за соло пеене с пиано) се ползват с особена популярност сред изпълнителите, сред публиката и като вокално-педагогически материал. Присъстват в репертоара на Христина Морфова, Цветана Табакова, Петър Райчев, Стефан Македонски, Михаил Люцканов, Борис Христов.

Добри Христов се счита за един от създателите на българската солова художествена песен. Неговите творби (песни, романси, обработки на народни песни за соло пеене с пиано) се ползват с особена популярност сред изпълнителите, сред публиката и като вокално-педагогически материал. Присъстват в репертоара на Христина Морфова, Цветана Табакова, Петър Райчев, Стефан Македонски, Михаил Люцканов, Борис Христов.

Добри Христов написва над 600 детски и училищни песни. Издадени са в сборниците „Детски песни”, „Рой звездици” и „Изворчето пее”, включени са в редица учебници по музика. Още в първите сборници, излезли през 1900 г. и 1904 г., намира отражение грижата на композитора за народностното възпитание на децата. Сюжетите на детските песни са разнообразни – природата, животните, цветята, сезоните, училището, приятелите, родителите, родината.

Добри Христов написва над 600 детски и училищни песни. Издадени са в сборниците „Детски песни”, „Рой звездици” и „Изворчето пее”, включени са в редица учебници по музика. Още в първите сборници, излезли през 1900 г. и 1904 г., намира отражение грижата на композитора за народностното възпитание на децата. Сюжетите на детските песни са разнообразни – природата, животните, цветята, сезоните, училището, приятелите, родителите, родината.

Научно-теоретическата и критическа дейност съпътства целия творчески живот на Добри Христов. Множество са теоретичните аспекти, в които може да се разпознае неговият принос за развитието на българската музикална култура в областта на фолклористиката, теорията и публицистиката. По-емблематични трудове са: „Ритмични основи на българската народна музика” (1911 г.) - награден от БАН като първи български музиковедски труд, и „Технически строеж на българската народна музика” (1928 г.).

Научно-теоретическата и критическа дейност съпътства целия творчески живот на Добри Христов. Множество са теоретичните аспекти, в които може да се разпознае неговият принос за развитието на българската музикална култура в областта на фолклористиката, теорията и публицистиката. По-емблематични трудове са: „Ритмични основи на българската народна музика” (1911 г.) - награден от БАН като първи български музиковедски труд, и „Технически строеж на българската народна музика” (1928 г.).

Добри Христов композира песни по текстове на велики български поети: Иван Вазов, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Цанко Церковски, Кирил Христов и др.

Добри Христов композира песни по текстове на велики български поети: Иван Вазов, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Цанко Церковски, Кирил Христов и др.